Сбогом Георги сбогом приятелю

[Lubo]

Почиваи в мир колега!



п.с Дано никога, вече не се налага да се публикуват и разискват такива теми в тази така прекрасна среда Кяка (бързи,бавни и каквито и да било води)

[kayaso]

Сбогом, хлапе..

[divbateleo]

Това е лична бележка от брата на Жорката. Не бих могъл толкова добре да предам думите му, затова просто поставям тук цялото съобщение.

Yordan Stoilov 02 март в 22:36
здравей лео,
моля те от мое име, и от името на цялото ми семейство да благодариш на момчетата от whitewater-bg, защото ние нямаме сили в момента. по дух вие бяхте най-близки до него, споделяхте най-голямата му страст. от вас и общността той черпеше сили и мотивация. вие извадихте тялото му, което иначе още можеше да стои под водата.
днес като му включихме компютъра и влязохме в whitewater акаунтът му беше логнат, но аз не позволих да пишем от него. затова моля те ти да изкажеш благодарност от наше име. той много ви обичаше -вас всички, реката и лодката. душата му ще е там завинаги. миличкият той.
благодаря персонално на теб и много съжалявам, че поводът, по който се запознахме беше толкова трагичен ;(
данчо

[manev]

Незнам Лео дали има с какво да помогнем на тия хора повече. Но от прочетеното си потвърждавам за себи си какъв ефект има нашето общество на хората и в момента в който това изчезне ще напусна първи холдинга. Жоро бе истинско производно на идеята с която почнахме. Запалил се , намери ни и се приобщи веднага щом се появи в редиците. Никой не подразни и на никой не попречи с присъствието си. Още първия ден когато се появи на Струма ни показа че има култура и прояви търпение когато му обяснихме че каяк няма да кара и го метнахме в едно К2 (даже не помня с кой) После дойде на Арда и там го спряхме единия ден и не каза нито дума. Чинно изчака следващия ден когато ставаше реката за него и направихме едно невероятно спускане и то с уговорката че ако след 100 метра решим че не става ще си тръгне. Ескимотираше, спираше в обратните, слушаше като му кажеш нещо. Да не казвам голяма дума но определено имаше усет за каяка. Трябваше просто да почне да трупа опит но под опеката на някой който да го насочва в правилната посока. После дойде и момента в който бяхме с Милски на Чая и той се обади. Погледнахме реката погледнахме и себе си и решихме че може да се пробва. Съвсем ясно му обяснихме че ако решим може и след първия бързей да го изгоним на пътя. Приемаше Чая като "неговата си река" и не разбираше за какво му говориме докато не се затъркаля на първия бързей. Видя че не е шега работа и изкоментирахме дали да продължава. Определено от този ден показа че разбира за какво му говорим и че бързите води не са "шега работа". Стиснахме си ръцете за доброто каране и се разделихме...
Какво го накара да направи тази стъпка в събота незнам. Какво се е объркало по време на самото спускане и се стигна до там също незнам. Определено ще посетим мястото но не вярвам да извадим анализ на цялата случка. Знам само че до последно се опираше на нас и че след всяка щуротия тук (особенно караниците ни с Петкан) ми пускаше лично съобщение да мирясаме и да не се държим един към друг така, защото в очите на такива като него изглежда много лошо.
Искрено вярвам че повече това няма да се случи, искрено вярвам че Жоро намери в нас хора които имат отношение към живота и хобито с което са се захванали, искрено вярвам и че десетината келеши които търкаляме нещата тук ще направят достатъчно усилия такива теми повече във форума да няма.
Предай нашите съболезнования на семейството и ако трябва нещо да направим ...ще го направим 100%
Много е жалко че ако не си помогнем в тая "проста" държава сами, няма кой да ни помогне.
Не може всичките държавни администрации да седят безучастно на брега и някакви си "келеши" да са единствените хора които да знаят какво да правят в такива ситуации и да притежават така безценните лодки, въжета и карабинери. Грозна история е цялата случка и още по-грозна става когато някакво си "общество" трябва да се оправя само ...

[angelov]

Почивай в мир,

[vasssko]

почиваи в мир

[Kotsaev]

Искам да се присъединя към вас в съжалението загубата на това момче. В крайна сметка всички ние, които имаме очи и душа да общуваме с природата, посредством каяк, ски, колело или без нищо сме едно цяло, и винаги е голяма загуба, коато една част от това цяло бъде отнета безвъзвратно. Почивай в мир Георги, дано там където си сега реката е бистра и буйна, гората зелена, а небето слънчево и синьо!
И в допълнение едно голямо ЕВАЛА на хората,. които са извадили тялото му от водата ... ГОЛЕМИ СТЕ!

[Pavel]

Почивай в мир !