Преди време с част от хората тук членувахме активно в СПК "Академик" - клуб велик !!! За пояснение това е Спелеоложки клуб създал много кадри и големи пияндета, Но с традиции. Там в процеса на обучение се опитваха да възпитат превантивното в нас. Беше време в което липсваха днешните комуникации (телефони, джи пи ес-и и др.) За това когато се предприемаше проникване в дадена "дупка" беше възприет принципа да информираш лице от Клуба или познат къде отиваш, кога ще влезеш, къде точно ще ходиш в самата пещера и какво контролно време даваш за цялата случка, както и екипа с който влизаш. В най -лошия случай се оставя бележка на входа със същата информация и не забравяш да я махнеш на излизане. Когато цялата история приключи звъниш на лицето "Х" да му кажеш че всичко е ОК. Това нещо спаси онези хорица които ги заля водата последният път в Духлата и ги вадиха 3 дена. Но ! знаеха къде са и кои са. Пещерата е 17 км. галерии и тесняци, без тая информация щеше да е интересно.В крайна сметка апелирам и ние самите да си създадем тия навици, защото се оказа че някои несъзнателно си живеем с тях и си мислим че и другите са така. Не критикувам никой, просто споделям. В събота като се паркирахме на Бов с бат Миле и видях че рекицата е в "разцвета на силите си" Превантивно звъннах на бай Петко с думите "Реката инги е бесна, с бай Миле сме, кола за навръщане нямаме ще си дойдем с влака" от това загубих няколко стотинки за мобилни разговори. Но знаех че поне един е информиран по въпроса. Нищо че реката е "елемнтарна" въпроса е принципен. Естествено след като излязохме му звъннах че сме ОК. Това са неща които изглеждат смешно на наща "мъжественост и смелост" ама мисля че е време да им обърнем внимание защото напоследък се разпръснахме по реките а експериментите продължават. Не искам някой да седи насред Чепинска или Арда с изпотрешени крайници и никой да не знае че е там.
Ако някой има предложения с какво можем да оптимизираме тези неща, ще се радвам да ги коментираме
Даже прудупредих всички че липсва и да не се рачита на мене. Иначе до сега един път е липсвало (пак заради смяна на лодката)...ама тогава Шоко щеше да ни удави жениците и много ми липсваше. Съответно ми беше за урок и не се разделям с него. Каквото и да е се сещам че с тия въжета кво ли не сме правили. Парапети сме опъвали, дървета сме теглили, лодките по баира на горе и кой знае още какви извращения. Реално са доста често използван атрибут и е хубаво да ги има в повече. Точно по тази причина тази пролет метнах в багажника и един 20 метров статик да има за по сериозни случаи. А това че някой си е забравил въжето не е трагедия стига да е предупредил, друг е въпроса колко можем да ги използваме тия канапи...